Като мека вода
аз прииждам в нозете ти...
Остри камъни,
те ме завръщат обратно
в недрата на порива...
Ти си здрава скала -
горда и ръбеста,
не поддаваш
на нежния натиск.
Като бурна вълна
аз се хвърлям
към твърдите зъбери.
Светли пръски
изпълват пространството...
Ти си мислиш,
че още си цял?!
Погледни този пясък
на моето дъно! -
И това са
бивши скали.