и звездите пак изкачваш
Със залеза бягаш
и се криеш в тъмнината
По нощта разбираш,
че дошъл е твоят час -
и през маската ти
ме пускаш да премина пак
Отново и отново те приемах,
но днес ти казвам "Не!"
Не искам в тъмнината
да си влюбено, мое, сърце.
Дори да заплачеш -
сълзите знам
ще излеят в мрака
твоя вечен плам.
И ако пак потърсиш
кръвта, в която всяка нощ се вливаш -
не се сърди,
че вече там не я откриваш
Тя умря!
Безмълвно си отиде.
Не каза "Сбогом",
не желае да те види
И капка по капка
се сля с тишината...
Във слънчогледов
поглед
превърна се сърцето
А кръвта му - в полет
ангелски в небето