автор: agnia

Във всемирната игра
- за кой ли път родена?-
опитвам се да нямам роля!
Разумно примирена,
утомена,...
- лутам се във протокола...
Илюзии от кралско синъо до пурпурно, позлата преливат...
Разтапят въдуха,
в миражни градове - пустинята превръщат!
О, светска суета,
как мамиш ме,
като отблясък слънчев по водата-
към ръба на хоризанта?!
Затварят се очите заслепени...
Потапяш се за миг във вечност...
А самотата отрезвява сетивата!
Прашинка си-
уморената прелюдия на бисер!


Лийла-игра