Аз мразя те и те обичам
не мога да те гледам, но пред теб немея
и уж сега от тебе се отричам,
а чувствам, че с мисълтта за теб живея.
Ти върна вярата в мен и щастието и радостта,
съвсем неволно ме превърна в роб на твоята душа.
А аз смирено примирих се, а казват силна съм била
Кажи защо пред теб измених се,
тъй както глина вмайсторска ръка?
За това виновен ли си Ти не зная,
но може би виновната съм аз,
защото те обичам много и признавам го на глас.