автор: 6ureia

В оная пепел от огнището,
останаха ми шепите.
Все още ровят там-във нищото...
Днес стъпките ми са застинали:
вървя най-често по пътеките,
които други са изминали.
И взорът ми не търси птиците-
отдавна те са препарирани,
на художниците в скиците.
Лицето ми е стара крепост.
Мечтите ми са консервирани,
във свойта собствена нелепост...

Сега вървя,загубен в степите,
и нищо,нищичко не искам!
Единствено ми липсват шепите...
В оная пепел от огнището,
забравих ги (уж без да искам!),
да ровят,да ме търсят в нищото...