автор: I_naistina

Сряда е и пълна като стомна
тежи и се върти на място
фотонната безоблачност,
където преди хилядите
звездни времена поникна цвете,
където преди мен посяха ехо,
трепет, хоризонт и център,

до днес да носят
и да се взривяват от събития -
възможно- невъзможни
като въздух
и да се издигат кълнове -
големи колкото живот,
високи колкото капчуци.

Сряда е и лека като
безтегловност.
Утре ще се скъсат
първите ни ризници,
и ще се раждаме -
ти и аз, и те,
а по- големи от нас
да са думите.