автор: Laocoon

На А.
Понякога!

Тя е най-добрата.
Тя умее да готви призвания.


Вече е създала двама поети, един музикант и един неуспял режисьор, който провали кариерата си, не защото нямаше дарба, а защото се пропи в опита си да я забрави.
Тя владее времето, когато е в стаята, изкривява пространството и без дори да направи и едно движение, успява да изтрие всичките ти спомени.
Тя е тук сега.
Тя търси с поглед пепелника, докато цигарата търси устните й.
Ръката й изглежда слаба, а в нея могат да се поберат безброй съдби.
Тя мечтае понякога на глас, а думите й притежават форма и плътност и това им позволява да се разхождат из стаята, градината, града, за да стигнат до ушите ми приглушени, уморени и малко остарели.
Тя носи часовник, но никога не го поглежда. Дори не си спомня, че е на ръката й, същата, в която държи гласа ми. Затова мълча, пиша и от време на време тайно я поглеждам, а лицето й изглежда изкривено през сивкавия дим.