автор: miela

Можеш ли да бъдеш заразен от любов?
Може ли да има диагноза "щастлив"?
Може ли малките цветни петна да образуват огромни неща, пълни с толкова красота, че да помогнем на всички по света, които са загубили надежда?
Можеш ли да се усмихваш през сълзи и да казваш, че си добре, когато те боли?
Можеш ли да търсиш светлина и да знаеш, че очите ти са слепи?
Можеш ли да искаш от света, осъзнавайки, че нямаш ти какво да му дадеш?
Можеш ли...?!
Сърцето ти кърви и любовта на цветната дъга, събрана с повея на пролетния вятър, с уханието на цъфтящи пеперуди и песента на славей ранобуден, лекува вечната тъга, измивайки очите със мъгла, в която ти изплакваш светлина и осъзнаваш, че едно е цялото - природата, мечтите и безкрая.
И боговете, седнали на трона, които питат
МОЖЕШ ЛИ?!