/или "няма нищо по-хубаво от лошото време"
Дъжд - върху всичкото. Не е поезия.
Дъжд е - съвсем по прогнозата.
Блъскат се делници, език изплезили
- и никак не гледат розово!
Не се поддавам на настроения.
Съдби и локви прескачам.
Мама, пустосала хорското мнение,
от вчера вече не плаче.
Има си покрив от сухи истини.
(Нея поне да не мисля!)
В тази измокрена кална действителност
всички любови са слисани.
Дъждът размива до нечетливост
онази табела "Обичам те!"
Аз ли съм само сред мокрите жива -
живота ти да пресичам?!
Дъжд - по прогнозата. Не е поезия.
Ала луната е кръгла.
Разсичам я - ето единият резен.
Точно за твоето гърло.