автор: Anton_Fotev

Има дни, в които слънцето е мелодия на пиано и вятърът е меланхолична цигулка, галеща самотните листа. В такива дни душатата тъгува без причина и сърцето ти се докосва до шепота на сънливите улици.
Има мигове, когато е неделя следобед завинаги. Просто крачиш и диханието ти замразява устрема на профучаващите коли и забързаните пешеходци. Вселената е загубила устрема си и се вглежда в тъмните очи на душатата ти.
Има лица, които може да съзреш само в такъв ден. Отдавна загубени лица, възкръснали пред теб като хълмове, изплуващи от мъглата на вълшебното детство, обляно в слънце с цвят на златисто грозде и плачещи в ръката ти горски малини.

. ----------------------------

В такова синеещо пространство и време се спускаше се с нехайната си стъпка на силен мъж по нанадолнището и я съзря на отрещния тротоар. Съзря я да сочи нещо на влюбена двойка и кротко, бавно да им говори, докато усмивката грее в очите й, в прекрасните зелени езера на нейния поглед. Осъзнавайки, че това е тя, той застана на ръба на белия тротоар очарован и смаян и улицата се завъртя около него с бесния ритъм на разтуптялото му се сърце, и върху раменете си усети галещата паяжина от слънчев огън и сенки на люлеещи се в милувката на вятъра кестенови листа.
Спря се, забравяйки да диша, и безмълвен пиеше с очи нейното присъствие, движения и силует, сплитащи се в магическо единство, в онази невидима, но осезаема аура на женственост, която караше пулсът му да разкъсва в своя тътен крехката обвивка на гърдите. Очите му се напълниха с блясъка на деня, сияещ в цветето на косите й и той за по-малко от миг, за едно дихание осъзна, че е езичник по душа и единствената божественост, която може да почувства, е нейната. Осъзна го и остана безмълвен, копнеейки само със силата на желанието си да я извърне към себе си и тя да го удави в зелената бездна на прекрасните си очи. Впиваше поглед в нея, усещайки в себе си лудостта и глада, който може да изпитва само влюбената душа, поглъщаше всеки нейн жест и в отчаянието си протегна ръка, сякаш можеше да я достигне през бездната на улицата, през пелената от забързани коли, през мигането на светофара, просветващ в червено, през ръба на дълбоката училищна сянка, падаща върху уморената пункирана линия в средата на асфалта.

Не можеше да извика, не можеше да махне с ръка, да извика, да свие шепи около устата си и да я призове. Не можеше и цели векове се изнизваха с бързината, с която умираше душата му, вселени се разпадаха, докато изгаряше в безумния копнеж тя да се извърне и да го съзре. И Реалността се разпадна, тя го погледна и той си спомни какво е да си на петнайсет, какво е да се откриеш отразен в зениците на жена, да те докосне момиче, да удариш приятел заради нечие дългокосо, зеленооко присъствие, което те погубва в тихата си, снежна усмивка, какво е със всяко дихание сърцето да разкъсва гърдите ти от неистовост.

Прегръдката на погледите им продължи миг, кратък колкото раждането на звезда сред космическата пустош. В следващия миг светът загина и детенцето на семейната двойка неочаквано издърпа ръчичката си от обхваналата я длан на бащата. То стъпи на улицата и Вихрен видя как вселената се счупи на парчета в разширяващите се очи на майката, как нозете на бащата потръпнаха. Потръпнаха в скок, който го отведе право във вечността, върху капака на бързащата за зеления светофар лека кола. Тялото му грациозно се преметна във възуха и ръцете му се завъртяха в пирует около вихрещата му се ос. Нозете му достигна зенита на своето салтомортале и замръзнаха там, защото времето спря за Вихрен. Той се втурна през безкрая между него и момиченцето и стъпките му разбутваха блуждаещите атоми и прашнки между него и нейните руси плитки, между яростта му да я спаси и полюшващите се бели панделки.

Времето беше спряло и не беше в състояние да мисли. Просто знаеше, че това е единственото правилно нещо, което е правил в краткия си живот - този миг, в който пъха длани под мишниците й. Секундата, в която изопва ръцете си напред и нагоре, протягайки я към живота, докато над лявото му рамо надвисва ъгловатата муцуна на прииждатата с вой на спирачки маршрутка.