автор: Prishylec

Приятел съм. В квартала ме обичат.
Помагам на приятели във нужда.
Бат Пришо Филантропа ме наричат.
Оправям всяка неизправност чужда.

Съседът е пилот. Лети в чужбина.
А в къщи му се сбръчква...цепелина.
Напомпах го до край. И до забрава.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А друг съсед все в кръчмата запива.
Градината непипната. Загива.
Обърнах я. С лопатата си права.
Приятел, казват, в нужда се познава.

Комшията отсреща - го не бива.
БравАта му раздрънкана. Ръждива.
Натегнах я. И смазах. Ся е брава.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А друг пък нейде на гурбет се хвана.
Асмата му провисна. Плод презрява.
Опънах я. Кол боднах. Струна стана.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А дедо Д'ъртанян, поодъртява.
Не става вече...неговата слава.
А бик си иска младата му крава.
А аз...приятел в нужда се познава.