автор: glishev

Увещанието на крал Хротгар


Хротгар отвърна, владетелят датски:
"Нищо за мир не продумвай! Отново
мъки започват. Есхере загина,
братът на Ирменлаф/1/ стар и разумен.
Бе мой съветник, прославен със мъдрост,
също другар от полетата ратни,
дето бойците със ярост се срещат.
Заедно двама се бранехме нявга.
Нека се раждат подобни на него!
Враг го погуби във моята зала -
бродник среднощен! Аз зная защо е
влязла във Хеорот зла великанка:
тя е мъстяла за Грендел, когото
ти победи със ръцете си силни
и му отне справедливо живота
заради мойта злощастна дружина.
Грендел издъхна след твоята хватка.
Ето че идва след него жестока
йотунка грозна, за кървища жадна,
що да убива желае в дома ми.
Който размисли над моите скърби,
ще разбере, че за краля това е
най-непосилна от всички неволи!
Мойта ръка, дето искаше щедро
радост да дава на всички поравно,
немощна пада във скута ми вече.
Люде отблизо разказват, че сякаш
сенки огромни са виждали често
да се промъкват из черното блато;
още, че бил великан един женски,
мъжки пък - вторият в гадната двойка,
бродеща вечно по пътя прокълнат,
що на изгнаници, знам, отреден е.
Грендел народът нарече тоз призрак;
никой не знае баща му какъв е,
нито дали има изроди малки -
скверна порода изчадия блатни.
В край непристъпен бе той: в каменисти
хълмове сред ветровити мочури,
дето планински потоци се губят
в мрачни тресавища и под скалите.
Там сред блатата гора се простира,
вечно потънала в мраз. Дървесата
сянка разстилат над мъртви застои,
с корени яки от тинята смучат.
Нощем се виждат над дънери гнили
пламъци хладни измамно да светят.
Никой от смъртните не е посмявал
още да търси в таз пустош злодея.
Даже елен, от ловците преследван,
гонен от песове, рядко навлиза
в тия предели и често тъй става,
своя живот че прежалва със мъка
и се оставя на кучешка милост
гордата твар със рога разклонени,
вместо да хукне в мочурите близки.
Страшни земи, та дори за смелчаци!
По-надалеч пък вълните свирепи
вдигат се мощно, когато небето
буря захване; и носят се бесни
дъжд и ветрища във въздуха мрачен.
Още веднъж си ми нужен, храбрецо!
Влез в непознатата област опасна
и намери великанската майка,
ако, разбира се, смееш да идеш.
Щом със победа се върнеш, тогава
пак ще ти дам от съкровища древни
злато блестящо - достойна награда."
*
1. Есхере и Ирменлаф. Есхере е приятел, добър васал на стария крал Хротгар. Убит от отмъстителната майка на вече загиналия великан Грендел. Нито за Есхере, нито за брат му Ирменлаф се знае нещо повече. В руския превод на Тихомиров текстът гласи, че Есхере е най-старият от братята в рода на Ирменлаф.

---------------
В ХХ част може би най-интересно е дългото описание на страшното царство на Грендел и майка му. Отделно си струва да се обърне внимание на думите на Хротгар, с които той описва собственото си състояние след новината за смъртта на Есхере. Кралят ясно чувства безсилието си. В следващата част Беоулф ще го утешава с невероятни думи за преходността на човешкия живот и за това какво подобава и какво - не на истинския човек, мъж и воин.

Вж. частите на "Беоулф" от I до ХIХ, поправките и илюстрациите от края на текста, дадени като "Елегични откъси" от поемата.

glishev

_______________
Предишна част: Първите поправки и допълнения
Поправките и допълненията са на:
Беоулф ХIХ
Следваща част: Беоулф ХХI