автор: sradev

предишна дупка

Метнах душата на раменете си - анджек де, когато е лека мога и аз да я нося.
Тръгнахме да търсим кръчма - да се почерпим нещо за душата.

А на душата й съвсем леко - върти се над главата ми и си припява като песничка
"Един поглед"
по мелодиите на "Янки Дудъл" и "Марсилезата"

Ще я извините моята душа, ама е по-голям музикален инвалид и от мене. Изглежда, че когато слон ми е стъпвал на ухото тя е била отгоре. Иначе си пее от сърце и не се стяга.

- Абе, душа - ти да не си станала гей?
- Ама, че си глупав - нали съм от женски род. Що да не си пея за мъжкият поглед. Ти си пей за женският и ще сме си канонада.
- Хайде пък, аз написах текста за мъжкият, дай сега ти един за женският.
- Добре.

Сговорчива си ми е душичката, написа следният текст:

Очи - искри
а във искрите
бездна гори
към висините

Огън разпалва
вино опива
светът подскача
и се залива

пламък се смее
сърцето стяга
глава немее
ръце протяга

И запяхме канонадно. По едно време се сепвам.
- Абе душа, да не би да си се влюбила в този поглед?
- Какво, ревнив ли си?
- Не, ама всичко на моя задник ще се пише.
- Нека се пише, на мен ще ми е кеф.
- А, нема я тая! Оставаш да си се кефиш със спомена.
- Искам да се влюбя!
- Ето ме бе душа, влюбвай се колкото си искаш.
- Знам ти и кирливите ризи. И да искам не мога. А не искам.
- Добре, ето къде е барчето, ще пийнем по едно-две-три и тя любовта ще дойде.
- Глупости ги дрънкаш. Тя любовта в застояло блато не идва. Трябва да сме бурна река!
- Като си пийнеме и на буря ще го докараме.
- Знам ти аз бурите - после чак мен ме боли глава, дето я нямам.

Едвам я кандардисах. Мен ми пресъхнало гърлото, че тройно ми се вижда.
Поръчваме като за начало джин, бира и кафе с краставички. Не щеш ли в този момент се появява Музата. Смутен измънквам:
- Запознайте се: Душата, Музата.
А те двете в хор:
- Колко се радвам, от толкова време за теб ми говори, как исках да се запознаем!

И отиде, та се не видя. Като ме загърбиха, като се разприказваха, като почнаха да си мерят шапките...
- Да знаеш пък тоз какво прави. - Ами ти, чакай сега да ти разкажа. - А да си чувала нещо за...
Откараха 7 часа в приказки. Та съумях да си наквася не само устата ами цял целеничък. Тъкмо ме обзе желанието да си полегна и завия с паркета и Музата се стресна:
- Айде, че закъснях. Имам една оратория да композирам.
към душата:
- Следващият път ще отидеме сами на кафе, тоя и така се оля.
Едвам Музата си тръгна и душата почна да ми навърта:
- Ти що не си ме запознал по-рано с нея. Тя ми е най-добрата приятелка! Не те е срам - да я криеш от мене.

И още много други горчиви думи ми наговори, но аз вече спях.