(съвременна приказка)
Това е историята на една средностатистическа Червена шапчица в динамиката на нашето време.
Тя живее при родителите си (няма да споменавам възраст, защото червените шапчици не винаги варират в определени години). Та един ден тя решава да посети баба си, която между другото е реститутка и живее в покрайнините на града. Червената шапчица на път за баба си минава покрай кварталното кафене, където се подвизават субекти със съмнителна репутация. Както си върви изведнъж насреща и се задава лъскав мерцедес (с включени посред бял ден фарове, за да се подсили ефекта), който минава бавно, за да могат всички да се насладят на подробностите по дизайна му и да завидят на притежателя. Червената шапчица първо се стъписва, когато колата спира до нея, но после любопитството и блясъка я успокояват и завладяват. Отвътре с плавни движения излиза Вълка като междувременно оправя небрежно разрошения си перчем. Той е типичен представител на подземната класа- слънчеви очила, черни дрехи по тялото, за да се подчертае, че тренира и разбира се задължителните атрибути от благороден метал с тежест не по-малка от три килограма.
Той се покашля с дрезгав глас и облягайки се на колата пита:
- Шъ пийл ли по е`но?
Лаконичната реч показва, че той е от тези с речников запас около сто думи. Но тъй като "джентълмена" може да предложи на Червената шапчица да й купи червени жартиерки, тя се съгласява. След интересен разговор Вълкът разбира за бабата реститутка и предлага да видят кой ще намери по-бързо къщата й. Червената шапчица, сигурна в себе си, с наивна лекота се съгласява.
Разбира се Вълкът се информира къде е дома на бабата и стигайки я заплашва с пистолет да прехвърли имота си на негово име в това време идва и внучката. Двете са под обсадата на похитителя и изглежда решение няма. Но точно като добрите стари приказки в този момент наблизо минава стар приятел на бабата - ловецът Борис Бойков и надушва, че нещо не е наред по спуснатите щори. Използвайки острия си като бръснач ум, ловецът бързо реагира на ситуацията като вика ловната дружинка и с общи усилия залавят престъпника.
Всичко завършва благополучно и е урок за Червената шапчица да не се доверява на такива субекти.Срещу Вълка е заведено дело, но поради липса на достатъчно доказателства то се прибавя към останалите му висящи като гроздове дела, които не го стряскат, защото той знае, че правосъдието е на негова страна.