Срещнахме се с него на едно погребение.
Погледнахме се и вече беше ясно, че се познаваме.
Казахме си "Абе аз отнякъде те знам" и по гласовете беше сигурно, че се познаваме.
По време на помена започнахме издълбоко да изследваме въпроса.
- В тази махала, 70-те години живял ли си?
- Да.
- Този познаваш ли?
- Да.
- В Златна Панега ходил ли си по онова време?
- Да, редовно.
- В Дълбок Зимник пил ли си?
- Почти ежедневно.
- В бирарията на Оборище, в Чехския клуб, в Грозд, във Феята... изредихме всички места където сме се подвизавали - всичко съвпада.
Покрай бутилка ракия опитахме се да медитираме и да освежим паметта.
Оказа се, че по едно и също време сме били в Полша,
мотаели се из университета в София,
разминавали сме се по училищата -тъкмо единият напустне и другият постъпи,...
Езика ни същият, акълът - същият, пиенето - същото (оправихме бутилката и подхванахме нова)...
Припомнихме си случки из различните кръчми, махали, улици...
А имената - не си спомняме. Добре, да речем не сме си ги казвали.
Но къде се е скрило онова общо преживяване, което е оставило четвърт век следа в паметта ни?
Толкова ярка, че чувстваме се, като че ли вчера сме станали от една маса.