автор: Lorenzo

Тя беше самичка, самотна, едничка
На бара, в бара, той я добара.
Той и предложи, тя не отказа
и някак ръцете му стигнаха таза.

Той я целуна, тя му отвърна.
След няколко минути вече бяха събути,
съблечени, голии и тя го помоли
да бъде Галилея, винаги до нея,
да и покажесвета на любовта.

Вопъл отекна в празната стая.
Душа отлетя в света на омая.
Тя беше красива, той беше жесток,
но щом го погледнеше ставаше бог.
За нея б красиво, за него пък сиво,
но и за двамата малка пролука
в цялата проста, ежедневна скука.