автор: sradev

Тази форма на текста е специално за Хулите. Пълният текст съдържа въведения в теория на системите, противоречията, абсурдите... т.е. много от главите на СИЗИФ. Да се счита като трески от моята ноосфера.

Често търсиме противоречия в системата и се опитваме да го разрешим.
Нещо не ни харесва, нещо ни дразни, някакви напрежения между А и Б. Някой ни пречи да опоскаме плодовете в градината.
Как обикновено разрешаваме противоречието:
а) Махаме Б.
б) малко по-хитро, компромис ще да рече - компроментираме и А и Б.
в) търсиме смазка - В. А и Б заедно изяждат В.
г) "синтез" - изхвърляме и А и Б от системата.
... другите решения са подобни и ги оставяме на любознателният читател

Резултатите не закъсняват:
а) А веднага започва да се дърля с В (същото щеше да стане, ако Б беше останало)
б)А и Б се съюзяват срещу тебе.
в) Изядохме черната овца, доде ред на сивата, после светлата, бялата...
г) системата не върви без А и Б.
... за другите решения - друг път

Една часто от теорията на Вернадски е в това, че противоречия няма. Всяка система е подсистема на някоя по-обща и так до безкрай. В надсистемата се вижда, че конфликтите, противоречията в нашата система са в същност двигателят й. Без тях системата се разпада или върви на чорчик. Това са решения от типа на а) и г). В последният случай в системата ще се появят нови противоречия и след поредица от такива "изпъдици" ще достигнем до всеобщият закон "2+2=4", който никъде никаква работа не върши.

Решенията б) и в) променят отношенията, т.е. системата. Настава мода на самоизяждане, която продължена до абсурда си води до празното множество (за него ставаше въпрос в едно от есетата, но за СИЗИФ ще го пренапиша)

Ноосферата
Френските ученици на Вернадски нарекоха сферата на Разума ноосфера. Тя достига до всички тези места, които сме си помислили откакто сме разумни. Общо взето наблюдението на Вернадски е, че каквото и да направиме - преди това сме го помислили.
Повечето последователи са идеалисти и очакват разумът и Мисълта да оправят батаците.

Де да беше така! Дадох горните примери за "разрешаване на противоречията" за самопроверка - кой какво решение си е избрал, а после къде ще се опари.

Та да си кажеме правичката "След като АЗ, най-дълбокият мислител на всички времена и светове, не съм измислил нищо по-свясно, то няма какво да очакваме от другите."

Та ноосферата е всички места до които мисълта се е докоснала. Някъде повече, някъде по-малко. Някъде само с нокътче се закачила, някъде стъпила. Хайде да не проверяваме хигиената на краката на мисълта. Достатъчно е, че забелязахме глупостта й.
Има много места, където кракът на мисълта не е стъпвал. На пример - сърцето. Но драска, драска да се докопа и до него.

Хайде да избудалкаме главата, че да остане едно от местата, където човек не е цвъкнал своята мисъл.

ниво -17
Славян Радев

ПП ноосфера подробности можете да научите от Гуууууууугълъ