автор: angar

Бе пролет вън, но Аспарух
за пролетта бе сляп и глух.
Глава във шатрата си свел,
дебела книга бе зачел.

Но жрецът му каза:
" - Ювиги!
Животът ни е твърде къс,
за да четем дебели книги!
Не с четене, а с бранна слава,
държава нова се създава...!"

И скокна Аспарух и, смел,
народа си на бран повел!

А пък ромеите четяли,
и много късно осъзнали,
че Добруджа им завладяли!

***
Ти към народа не греши -
дебели книги не пиши!