автор: condor

Напоследък продължавам да се опитвам да си обясня каква е структурата на обикновенното пространство в което живеем.

Както знаем нашето пространство е тримерно. Но редица теории вкарват времето като четвърно измерение, или пък се въвеждат допълнителни невидими измерения.
Трудно е да дефинираме какво представлява пространството само по себе си.
Когато през 1905 година младият Айнщайн зададе няколко съвсем елементарни въпроса за същността на времето в резултат на хипотезите, които той нахвърли се получиха такива следствия, щото цялата ни представа за време, пространство, измерителни единици, закони бяха сринати из основи и бе построена една цялостна и съвсем нова наука.

Но тази наука не е завършена. В тази наука има множество дупки, пробойни или слаби места. Тоест науката вече е напреднала доста, или прекаленно много, но напредъка в една област все още не може да обясни по-елементарни явления - случващи се в други области от науката.
Когато Айнщайн разработи специалната теория на Относителността / СПТ/ - той положи 2 съвсем прости твърдения в основата на СПТ - а именно -първо: че физическите закони се запазват в сила когато една система е в равномерно праволинейно движение, второ: че скоростта на светлината е еднаква - независимо от скоростта на обекта, който е излъчил светлината.
Днес тези твърдения за нас звучат почти като аксиомите от геометрията на Евклид. Но резултатът от тези прости на пръв поглед твърдения доведоха до неизброимо голям брой пробиви в науката, разгадаване на строежа на атомите, откриване на енергията, консервирана в единица маса, една завършена теория за електрона и електричеството - резултат от която е днешното бурно развитие на телевизия, радио, интернет, транзисторни, интегрални, микропроцесорни и прочие технологии.
Пробива, който великите учени от края на 19 век и началото на 20 век направиха реално даде своите резултати днес, когато ние с вас се ползваме от всичките успехи на същата тази наука. Ще кажете че днес няма място за изява. Всичко е вече открито. Големите корпорации са господари на технологиите и ние сме някакви си прости консуматори, даже неспособни да разберат за какво става дума. Ние, горките консуматори не смогваме да разберем или изучим новостите, дето непрекъснато ни заливат....А какво да говорим за още...

Но дали това е така?
Дали има място за изява?
Всичко ли е открито?
Една от най-трудните и най-неразбираемите теории - създадени от същият този зъл гений - Айнщайн е Общата Теория на Относителността / ОТО/.
Това е именно теорията за криволинейното пространство.
Можем спокойно да си го кажем Теория за Кривото Пространство. ТКП. Това звучи почти като партийните лозунги отпреди 15- 20 години. Тук вече доближаваме границата, в която се преплитат измислица, наука, фантазия, реалност, време, пространство, космос, микрокосмос, математика, физика и всичко останало, дето можем да си представим.
Но това е реалността в която ние с вас живеем. Да, уважаеми приятели, нашето пространство е криво или изкривено. И гравитацията, която ние с вас усещаме не е резултат от въздействието на мистериозната сила на гравитацията.

Съгласно законите на Физиката никое тяло не може да въздейства на други тела, които са отдалечени в пространството. И все пак ние наблюдаваме подобен тип въздействия. Но обяснението за тези взаимодействия не е чрез познатата ни формула на Нютон. "Силата" - съгласно законите на Нютон - това е моментално действащ феномен на природата, простиращ своето въздействие на неограничени разстояния.

Измерванията във физиката доказват, че никой обект не може да упражни мигновенно въздействие върху други обекти, които са отдалечени в пространството.
Въздействие има. Това въздействие се упражнява посредством промяна в структурата на пространството. Но промяната на това въздействие може да става със закъснение и това закъснение е равно на времето за което светлината достига до отдалечения обект.

Виждате как за да обясним елементарни явления от типа на земното привличане, затъваме в една неясна и объркана терминология.
Опитвайки се да обясним защо телата падат, при условие че нищо не ги бута или няма нищо видимо в пространството, което да предизвиква ефект у телата, все пак телата падат и се ускоряват.
Обяснението съгласно ОТО се изразява в изкривяването на пространството.
Така наречената гравитация измервана чрез земното ускорение g не е нищо друго освен втората производна в изменението на плътността на пространственната структура.
Първата производна на пространственната плътност съответства на една друга единица - наричана гравитационен потенциал. Сега може би трябва да ви кажа какво е това гравитационен потенциал?
Тука единственно математиката може да ни дойде на помощ.
Ами представете си функцията 1/х. Знаете от училищната математика как тази функция доближава безкрайност - когато се доближим до нулата и как тази функция става нула когато отидем в безкрайност.
Те това е гравитационния потенциал.
Всъщност гравитационният потенциал е една абстракция на пространственното изкривяване или казано по-точно промяната в плътността на пространственната структура. А сега няма ли да попитате на какво се дължи тази промяна в плътността на пространственната структура?
Ами отговора както вече сами се досещате от изложението до тук е колкото прост, толкова и сложен и объркващ. Изкривянето на пространството зависи:
а.) от мастата, натрупана в близост до това пространство.
б.) от енергията, натрупана в близост или в самото пространство.

Надали са останали хора на тая планета дето да не са чували че Е=м.с**2.
Надали по време на целият ви живот ще срещнете някой, който наистина да може да ви обясни за какво става дума.
За какво ли става наистина дума?
Ами не е лесно да се каже. Никак не е лесно. Ако беше лесно - вече да съм го написал. А както сами виждате аз се напъвам. Имам още какво да добавя по въпроса, ама май това ще е за днес.
Поздрав на заинтригуваните и до нови дискусии.