автор: sa6a

Крадец?
Измамник?
Егойст?
Неблагодарник?

Аз се лутам
в необятната вселена
сама и накърнена.
Давам,давам...давам
парченце по парченце,
ден след ден,
всяко,платено жестоко,
всеки,минал в тъга
и така докога?

Неразбрана?
Ограбена?
Употребена?
Наранена?

Ти не питаш вече:
-Как си,мила моя?
Молиш,искаш,вземаш...
какпка по капка,
нощт след нощт,
всяка,тежка колкото света,
всяка,пропита със самота.
И така докога?

Глупачка?
Наивница?
Провал?
Черната овца?

Ще ми живееш за мига?
Те не питат-Кой? Кога?
А казват-НЕ!
Червен картон!
Минус едно...
Минус две...
Минус три...
И така докога?

Няма време!
А така искам да спре!
Да се върне назад!
Да погали Мигът
със своите ръце,
да му каже да спре!
Да се заслушам в Безкраят!
Да усетя най-накрая
провала на Живота и
силата на ...Смъртта!!!