Зад нас проплакват счупени стомни -
лоши неща сме правили...
Как да се мъча да те запомня
като не съм те забравяла?
Твоята жажда да ме прегърнеш
целия мрак изпълва.
Как да те чакам да се завърнеш -
като не си и тръгвал?
Беснее вятърът като поличба -
от нас самите ни пази.
Как да се уча да те обичам -
като не съм те мразила?
Лика прилика сме - само за фото!
Като снега и саждите...
И да умрем не можем, защото
даже не сме се раждали.