Като спрял на кръстопът отшелник,
приседнал под изгарящото слънце.
Като последен пламък на жълтеникава свещица,
трептяща под дъха на тъмната нощ.
Като ... себе си.
Не се страхувай да живееш, не се свивай,
под удара на собственото си сърце.
Не се изморявай от суетата на света,
изпълнен с чуждите грешки.
Не бягай ... от себе си.
За да стане отшелникът принц,
с пречистена страдала душа.
За да бъде свещта по-силна от огън,
сякаш единствен на тази земя.
За да откриеш ... себе си.