Трепери ми окото! Много ми е напрегнат живота...
Не се оплаквам, напротив радвам се на
предизвикателствата и ги наблюдавам с интерес.
Кой нормално мислещ човек например
ще причини болка на детето си?
Само психично болен би го направил.
Би направил всичко, за да е на неговото,
да задоволи Егото си, да победи в безмислената си игра...
Колко нещастия по земята биха изчезнали
ако всеки сам убие егото си!
Аз наблюдавам... Искам свобода и я дарявам.
Искам доброта и я дарявам.
Раздавам се и не искам нищо в замяна.
Лукавия често ми се присмива и злорадства
на привидно тъпите ми деяния, но всеки си решава сам ...
Той така е решил за себе, да бъде зъл. И Е!
Всеки избира момента, в който да бъде добър или зъл,
макар и второто да е по-лесно на практика...
Много от действията ни са резултат от първични инстинкти,
но дори и това не осъзнаваме.
В пространството около нас прехвърчат феромони
и още един куп енергии, но никой не се и спира
да помисли върху елементарните всекидневни неща.
Повече от хиляди думи казва един поглед,
повече от безброй обяснения в любов
казва една прегръдка, една милувка...
Но когато си обладан от злото, когато в кръвта ти кипи
и душата е подтисната от егото,
когато жадуваш за самоубийствен атентат,
тогава и Господ не може да ти помогне...
Защото имаш Свобода! Защото имаш собствена Воля!
Защото вътрешно така си решил...
И душата се свива дълбоко покорена...
И духът чезне и унива, гледайки напред за ново прераждане...
И властва Злото!
За да извървиш пътя от пръкването ти до Прехода
правиш крачка след крачка.
Понякога скачаш в Тъмнината,
а друг път в заслепяваща Светлина, но вървиш, продължаваш,
крачиш уверено или не, но преминаваш в Отвъдното...
И след пречистване и почивка отново се впускаш в поредното приключение.
Трупаш опитност, трупаш енергии различни и напредваш.
Стъпка след стъпка към Любовта...
Крачка след крачка към Всеотдадеността.
Живот след живота и Смъртта...