автор: pord

Няма спор
между дух и материя
само когато сме влюбени.
За да можем да се намерим,
първо трябва
да се изгубим.

Гледам те как изкачваш
онези стълби.
И броя стъпалата
със свит копнеж.
Хем искам бързо горе да стъпиш,
хем искам да спреш.

Виждам как тръгваш
по вечната улица,
а градът разтваря пред тебе врати.
От единия край изгрява слънцето.
От другия край
изгряваш ти.

Всяко правило може
да стане погрешно,
щом го превърнем в икона.
И се чудя сега:
да те пресрещна ли,
или да те догоня?

Затова и ще спра
да броя годините.
Любов от време не се бои.
Тя иска хем да я имаме,
хем да ни предстои.