автор: kamik

Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.

И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.

Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.

Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за бога!, не умирай.
Щом порастна - майка ще ти стана!