автор: desert_fire

desert_fire & Mojsei

-Душата ми озадачаваш
в безкраен полет на възхита
в мигове, когато премълчаваш
това, което моята те пита.

-Дочаках те любими, бях сама-
тъй страдаща, но не и примирена,
понесла спомена като жена:
чрез любовта ни сътворена.

Самичка, тъна в тишина,
където става срещата предишна-
в съня ми ти си ведрина
и нямам самочувствие на излишна.

- При теб пристигам в озарение-
да потвърдим мига човечност,
в който, с божественото вдъхновение,
ще продължим по път на вечност.