автор: sradev

Златка беше мъничка златна рибка (Ribos Auri Magicus), която по нищо не се различаваше от златните рибки в шадравана - нито по цвят, нито по мирис, нито на вкус, нито дори по размер. Но не беше така дебела като тях, защото вечно тичаше да изпълнява разни желания. Всички рибоци я обичаха, а тя изпълваше техните розови мечти.


Един ден майка й, уважаемата госпожа Златева, я помоли да занесе на баба си, Щуката, кошница с провизии за похапване. Помните я Щуката, тая дето все заповядваше. Тя сега живее в една рекичка край парка и акулите я подяждат.

И така госпожа Златева натовари в кошницата пържоли, филета, рибици... и ги даде на Златка. Златка си сложи червената пола, розовата блузка и синята шапчица и пое пътя към рекичката на акулите.

След два-три завоя срещна страшният Балалай (Balalajos Monstrualis Kikotis) с неговите 14 реда неумити зъби, нос стигащ до пояса и уши като понички, от които непрекъснато течеше някаква гъста жълта течност, около която се навъртаха мухи, пчели, оси, стършели, мечки и от време на време долиташе хипопотам.
- Здравей Златке, - каза Балалаят на честота 207,19MHz, накъде си потътрила тази кошница?
- Отивам да изпълня желанието на мама - да занеса малко храна на баба, че да може отново да заповядва. Ти да имаш някакво желание?
- Едно време имах 17 реда пухкави опашчици (А. Д. Фантастичен хумор), но баба ти ги направи на зъби.
- Лесна работа, - отговори Златка, фръцна си опашката и изпод носа на Балалаят се появиха краищата на пухкавите опашчици.
- Ммммм, - отговори Балалаят, което заедно с изпъкналите му очи би означавало знак за висша благодарност.


На следващият завой Златка срещна Булбулиера, който си чоплеше нещо на средата на лицето.
- Какво чоплиш, о благородни Булбулбулиере?
- Някъде тук трябваше да имам дупчица, която да казва "бул-бул", когато се гмуркам.
- Ясно, - отговори му Златка и с едно дръпване на спусъка направи в средата на главата му една дупка два пъти по-голяма от главата.
От мястото на Булбулиера се чу "Пльок", което би могло да се тълкува като висша форма на "бул-бул".

След две преки Златка срещна една Република, млада и спретната с 200 ръце, които непрекъснато я сърбяха.
- Здравей, Публична, - поздрави я учтиво Златка, какво са те засърбяли ръцете?
- За работа, за работа, за работа. Ама много свободни ръце имам, а малко работа.
Цвъкна й на главата Златка едно парламентче и всичките свободни ръце на Републиката се запътиха да чешат главата.
- Много благодаря, - рече Републиката и си помисли "Добре, че не си поисках ред, че някой диктатор щеше да ми цвъкне отгоре на всичкото."
Не щеш ли и веднага се появи над парламентчето и един диктофон. Тя, Златка изпълнява всички желания, помислени и недоизречени. Такава е една изпълнена с решителна изпълнителност.

Върви си по пътя Златка и изпълнява желания. Така и стигна до рекичката.
- Бабооо, нося ти малко провизия за хладилника. Да имаш някакви желания?
Ама Щуката си знае стоката.
- Заповядвам да отидеш по дяволите!

И оттогава от Пъклото се чуват едни странни шумове.

1972-2006