Ако земята бе небе,
ако луната беше слънце...
Ако без любов живееше сърце,
ако радостта поникваше от всяко зрънце...
Ако водата огън беше,
ако сълзите бяха плам...
Ако мъката случайност се зовеше,
ако света побираше във свойта длан...
Ако вместо нощ се явяваше денят,
ако скачайки пропадаше надолу всеки...
Ако във реалност се превръщаше сънят,
ако след раздяла се събираха пътеките...
Ако истината бе лъжа,
ако чувствата ни разум бяха...
Ако... не, не ще тъжа,
думите достатъчно сълзи проляха...