автор: fightingone

Забрави ме в стаите,
загаси ме пред вратата,
накарай снега да се спусне от белите върхове
към моята старост,
о забрави ме,

смъртта ми бавно
ще задрасква градове на юг
с вятъра кулите на радостни дни,
о забрави ме,

отдавна не съществувам през март
и с мъдростта на дървото
което ежедневно умира
зад планините
покрити със сняг,
забрави ме,

утре е от вчера
само димът
от хиляди уста
на черни покриви,
смърт,
забрави ме,

О забрави ме
зимен в долините
отдаден на тъжни сърца
и сънища
както чайката размахва криле в полет
към нощта