автор: bagarov

Може пак да съм тъпкал илюзии,
да съм бил нетактичен и жалък,
безпардонната маска нахлузил,
а в очите ти смешен и малък.

Може би, във различни посоки,
ни подхвърли съдбата проклета
или беше безкрайно широка,
тази наша, уж обща пътека.

Затова, ние пак се разминахме,
усремени във своите делници,
отдалеч уморено си кимаме,
като някакви вятърни мелници.