автор: fightingone

Лъскавото желязо на луната
ще те убие и скованият
крак на огромната птица
на която ти
довери тъгата си
през зимата.

Гората ще увие
костите си с безпокойство
и ще те повали
вятърът
който ще връхлети
от бялото скривалище
на разпаднали се сърни.

Слънцето ще погребе своя
белег от рана
зад умиращите стволове
и огньовете на твоите устни
ще запламтят
в смеещите се цветове
на смъртта.