автор: Ladybird

-Принце мил и ненагледен,
взорът ми към тебе е открит,
а гласът ти, тих и меден,
в сърцето ми навеки е присвит.

Ето там - в татковия кабинет,
аз прекарах тежък ден,
но добре, че връзката ни в Интернет
закрепи надеждите ни в мен.

И сега съм в твоите обятия-
нежна, мила, пак красива
с будни и нормални възприятия:
топлотата ти душата ми опива.

-Ах, Принцесо, трудно те открих-
любовта ни користта надига
и затуй от всички скрих
плана ни, избягвайки интрига.

Ти реши се да избягаш
с мен в друго царство-
с радост вечер да си лягаш,
без да сещаме коварство.

Ти си моята Царица,
аз съм твоят любещ Цар-
в кратък миг, с душа-певица,
си направихме взаимен дар.

-Принце мой, любовният олтар
ме направи любеща и горда, нежна…
Ще си спомням за двореца стар,
но в любов с тебе - безметежна.

Уж обноските са тук подбрани-
уважение да внушават,
а съзирам действия на тирани,
от които хората се възмушават.

В Двореца ни цари разврат-
по-далеч ще бъдеме щастливи,
а когато наште разберат,
няма да са вече горделиви.

-Няма да оставяме следи -
пътят свят ни е Закон,
ще избягаме беди,
щом интимност ни е трон.

Ще изпратим уважително писмо,
щом навлезем в чужда територия,
ще им кажем, че е за добро,
че зачитаме семейната история.

Ах, обичам те любима -
нека да потегляме сега:
щом любов в сърцата има,
ще се разтопи у близките снега!