автор: bedstvieto

На майка ми и най - добрата и приятелка ....
Мила моя Мила ,
Не мога да си обясня сама за себе си , защо с първите стъпки на пролетта мисълта за нашето детство ме връхлита . Спомняш ли си ? Разноцветните лалета в градината на баба ... А сините пепруди , които гонехме изпълнени с детски ентусиазъм ? Помниш ли как в ранния следобед се изпъвахме на стъпалата под топлите слънчеви лъчи , току що изкъпани , с мокри коси и ядяхме филии дебело намазани с шипков мармалад ? Да , да шипковия мармалад заради който падна и си разби коленете , търчейки към къщи .Помниш ли майка ти как плака , че малката и принцеса се е ударила ?Аз стоях отстрани , прехапала пръст и гледах със страхопочитание червените кървави линии .После се роди брат ти ... Този разбойник ! Що рев изревахме за скритите кукли, а майка ти , милата все го плашеше с върбова пръчка , но така и не го наби . Ти открадна и неговото сърце , Миле . Няма да забравя с какви огромни , изпълнени с възхищение очи те гледаше , пък и сега ... А петела , който замери с камък , за да не те буди сутрин ? А когато падна в градския фонтан, за да ти хване златна рибка ? Ха ха , помниш ли ? Милият Краси , какво ли не правеше , за да впечатли хубавата си сестра.
Какво стана с живота ни , Миле ? Борим се с него бесни , побеснели, изпълнени с ненавист към несгодите . Вкопчени в в отиващите си младост и красота , жени на средна възраст . Помня те , Мила ... Бялото ти нежно лице , абаносовите ти коси , мекия израз в шоколадовия поглед . Стопи сърцето на баща си в деня на раждането си . Леля Фани все разправя как този иначе корав мъж се разплакал , като те видял , като стиснал малкото юмруче .Толкова красива си била ! И сега си красива ... По - женствена , по - уверена ... Утива ти и късата коса .
Кой можеше да предположи , че ще станеш толкова силна и непреклонна жена ? Виждам те сега , Миле , но не виждам малката Милка . А това ме плаши ... Плаши ме , защото си давам сметка , колко съм остаряла аз самата .
Сега управляваш мъжки бизнес ... С камиони ... Помниш ли как се смяхме , като започнахте с Весо , а Миле ? Смяхме се , за да скрием сълзите от страха , че можем да се провалим . Ти успя , Мила ! В мъжкия свят постави мъжете на място . А кой би предположил , че крехката Мила ще излезе мъжко момиче ?
Сега си мисля , Мила , за бялата ти рокля с многото къдрички от детството . Даже направих такава колекция , романтична , вдъхновена от нашето детство , но не съм ти казвала . Подарих ти рокля от нея , за да видя пак малката Мила , с надеждата да зърна и себе си до нея . Помниш ли тази колекция , а Миле ? Имах страхотен успех . А ти се радваше искренно заради мен Единствената ми искренна приятелка . Стоеше зад сцената близо до мен и ми идваше кураж , защото знаех , че си там . Очите ти искряха от щастие и доволство , когато чу аплодисментите . Ти се радваше заради мен , защото аз успях . Защото аз съм част от теб , а ти си част от мен . Защото сме свързани души още от преди . Но ти го знаеш това , Миле ... Между нас няма и никога не е имало съперничество , нито пък завист . Ние сме сестри .
Помниш ли как плака , като разбра , че ще ставаш баба , Миле ? Аз плачех заедно с теб . Колко бяхме смешни , изплашени , та чак жалки . Ревяхме , защото ни беше страх , че вече не сме млади . Ех , тази младост , Миле , как сме се вкопчили в нея ... После Микаел , като се роди , забравихме за всичко . А той толкова прилича на теб , Миле . Все едно ти си го родила . Всъщност тогава за пръв път ти завидях , Миле ... Защото той ти върна младостта . Да , тази която си мислехме , че сме изгубили . Как гордо бутахме количката по алеите на зеления "Св. Константин и Елена " , а мъже дори по - млади от нас се обръщаха , за да ни се възхищават . Колко мартини изпихме под дебелата сянка , докато Микеле спеше , а Миле ?
Най - страшното преживяхме , когато ти се разболя , Мила ... Не можех да спя , дишах на пресекулки , толкова ме беше страх . Животът ми върви ръка за ръка с твоя и си помислих , че ако изчезнеш ти , идва и моят ред , ще изчезна и аз ... Защото душите ни са огледални , нали знаеш , Мила ? Души - близначки .
Сега гледам синьото на утрото и вдишвам свежестта му спокойно с радост и благодарност , че сме живи и здрави . Защото ти се пребори , Мила . Крехката Мила не се съгласи със съдбата и се пребори , надви болестта . Това ми дава сила , Мила ... Сила и вяра , че и аз съм като теб.
Знаеш ли за какво си мечтая ? Ей сега , докато си пия кафето на терасата , а слънчицето ми сгрява кокалите . Мечтая си от тук нататък животът ни да тече спокойно , да се плъзга по гладките камъни на щастието , като бистра , студена , синя вода . Да отразява в заря звездите на черното , нощно небе . Мечтая отново да ходим боси по пясъка опиянени от радост в уханното лято , защото ние сме млади , Миле , много млади . Кипим от енергия , от идеи , от желания ... А животът има още много неща , които да ни предложи . Мечтая си , Миле , дъщерите ни да имат нашето приятелство ... Макар че ги гледам , млади вълчици. Впити до кръв в кариера и успех , искат да бъдат известни . Самотни ... Жал ми е за тях , Мила . Ние поне имаме една друга и спомените си .

Това е за сега , Миле ... Винаги ще те обичам !

06.03.2006 Твоя огледална душа и приятелка
Пловдив Галя


P.S : Билетите за Куба са в мен . Чакам те на 29.03 ...