автор: skicnik

. . . за малко смелост
гол пред мен
да се изправиш;
сляп за другата надежда
в очите им
да бъдеш все облечен…

Гледам светлината ти. Топлината блика от сърцето ми и тече към теб. Не мога да повярвам, възхитен съм, и смутен ... Защо ти? Защо аз? Защо точно сега?
Прекрасно е. Мога да стоя така с часове. Съвършения кръг сме. Сякаш светът не съществува. Ние сме всичко - обичта, радостта, лудостта, добрината. Разумът и свободата.
Щастлив съм. Вървя по улицата и гледам като дете. Топлината бълбука и радва душата ми. Усещам сила.
Дано не е само свещ на вятъря. Дано е мощен изворът в сърцето ми ....
Бъди благословена. И благодаря.