 |  По-мъдрите от нас са измислили прошка да се иска и дава точно сега - в началото на пролетта, когато всичко започва нов жизнен цикъл.
...от утре почват и пости...
и тялото трябва да се изчисти от ненужните натрупвания през дългите зимни нощи.
Жизнелюбие и мъдрост!
.....
Когато няма прошка, няма път!
...болезнено лутане в сенките на миналото, което така или иначе е вече минало...
...да, понякога ни се струва абсурдно трудно и непосилно да излезем от там,
но ...ей, Богу, там път - няма!
Пътят е - да простим, да се поучим от грешката, да не я допускаме пак, да гледаме напред и нагоре.
Да простим!
Да простим първо на себе си.
Защото, всъщност, единственият ни враг - това сме си ние самите.
Да си простим!
Всъщност, замисляли ли сте се - на какво по-точно не можем да простим?!
Публикувано от BlackCat на 05.03.2006 @ 18:13:55
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "За прошката" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За прошката
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 05.03.2006 @ 18:19:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) "напред и нагоре - винаги" ми е любима фраза и обичаен подход
съгласна съм с разсъжденията ти, напълно, хубаво е, че си ги изложила - стегнато и смислено ;)))) |
Re: За прошката
от persa на 05.03.2006 @ 20:40:41
(Профил | Изпрати бележка) | не знам до колко е стегнато и смислено...,
просто нахвърлих някои мисли, които отдавна ме вълнуват...
всъщност как обичаме, как разбираме, как прощаваме..такива едни работи...
Поздрав! |
]
Re: За прошката
от vesi_lina на 05.03.2006 @ 18:30:41
(Профил | Изпрати бележка) | Да си простим!
Колко малко ни трябва! |
]
Не съм се замислял ...
от ElToro на 05.03.2006 @ 18:55:08
(Профил | Изпрати бележка) | .... но съм се замислял дали на всичко трябва да се прощава , наистина ...
Привет !
;-) |
Re: Не съм се замислял ...
от persa на 05.03.2006 @ 21:20:22
(Профил | Изпрати бележка) | привет, ElToro!
може би прошката е урокът...
знам ли и аз... |
]
Re: За прошката
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 05.03.2006 @ 20:25:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Хм! Замисли ме. По принцип всичко може да се прости, но дали ще имаме сили за него. Отговорът ми за сега е, че има неща, които не бих могла да простя. Сигурно, защото съм несъвършена.
Поздрав за текста! |
Re: За прошката
от persa на 05.03.2006 @ 22:01:20
(Профил | Изпрати бележка) | ...че кой е съвършен?
Позрав, Silver Wolfess!
:) |
]
Re: За прошката
от angar на 05.03.2006 @ 20:57:03
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Да простим първо на себе си.
Защото, всъщност, единственият ни враг - това сме си ние самите."
Съвсем ме обърка, Перса! Нали някой, пак от мъдрите, е казал: "На другите прощавай лесно, на себе си - никога!"
И как единственият ни враг да сме си ние самите! Нали мъдрите казват: "Човек на себе си е най-добър приятел!" В смисъл че е и най-бдителен, и че и най-искрен и честен съвет сам ще си даде, и че никога не трябва да се предоверява на другите!
Аз например прощавам на съвестта си само едно -че отсъствува. В замяна на което тя ми прощава всичко!
Твоето послание - прощавай първо и винаги на себе си, обаче също е мъдро - не се измъчвай, не се самоизяждай, бъди си винаги доволен и щастлив! |
Re: За прошката
от persa на 05.03.2006 @ 21:48:01
(Профил | Изпрати бележка) | Ангар!!!
Да си жив и здрав!
това,което сами си правим-никой не може да ни го направи...,в този смисъл сме си най-големите врагове, ама и приятели!:)))
|
]
Re: За прошката
от alfa_c на 05.03.2006 @ 21:02:23
(Профил | Изпрати бележка) | Най-трудно човек на себе си прощава. Някак по-лесно е да приемеш чуждите несъвършенства...
Що ме замисляш сега по никое време, м?:))) |
Re: За прошката
от persa на 05.03.2006 @ 21:43:22
(Профил | Изпрати бележка) | аха!
я, не се замисляй толкова, ами наздраве, звездичке!!!
:)) |
]
Re: За прошката
от alfa_c на 05.03.2006 @ 22:02:43
(Профил | Изпрати бележка) | Хехехе, тъкмо навреме го прочитам това подканяне:)))))
Наздраве!
дзъън! |
]
]
Re: За прошката
от copie на 05.03.2006 @ 22:00:57
(Профил | Изпрати бележка) | Да си простим и непростимите неща... това е Трудното. Простимите - лесно...
Мисля, че затова е измислен този ден, този празник - да се самовъзпитаваме в прошка на непростимото - като се смиряваме. Но прошката трябва да бъде поискана!!! Това е ритуалът, и не случайно - смирение от двете страни! |
Re: За прошката
от persa на 05.03.2006 @ 22:16:11
(Профил | Изпрати бележка) | пак съвсем точно Copie!!
eй!:)))) |
]
Re: За прошката
от Layla (asokolova@mail.bg) на 05.03.2006 @ 22:43:08
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/ | защо ми размътваш опиянения мозък посред нощите, а?!?
ми това са теми дето се обсъждат на живо, бе жена, за сега ще ти кажа само, че прощаваме според зрелостта си, в различен период от живота си, човек може да прости неща, които преди не са му и минавали през ума, че би могъл и спирам дотук и съм спокойна, защото днес съм си взела прошка от теб :)))
целувки среднощни |
Re: За прошката
от persa на 06.03.2006 @ 14:23:14
(Профил | Изпрати бележка) | на живо се обсъждат,права си!
Еми,ела да ги обсъдим!:))
Чакам те!
Целувки...дневни:)))) |
]
Re: За прошката
от Izvor (WMRSG@web.de) на 06.03.2006 @ 06:47:33
(Профил | Изпрати бележка) | ... на всичко можем -
стига да му влезем
в корена :) -
с "ножа" на времето,
дето лекува... ) ) )
Е... - хубавите неща бавно стават ;)
Бъди простена и прощаваща, Приятелко!!!
:)))))))))))) |
Re: За прошката
от persa на 06.03.2006 @ 14:25:35
(Профил | Изпрати бележка) | хехе!
и като настъпи един безметежен До мажор,Колега!
:)))) |
]
Re: За прошката
от Izvor (WMRSG@web.de) на 07.03.2006 @ 01:42:14
(Профил | Изпрати бележка) | ... като в немския поп-фолк... - Пази Боже!!! ;)))
:)))))) |
]
Re: За прошката
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.03.2006 @ 18:12:05
(Профил | Изпрати бележка) | Persita, тези разсъждения на глас са суперски!
Мисля, че това, да простим на себе си, означава да преглътнем Его-то си.
Его-то е онова, което ни създава проблеми :-)))
Границата между Его-то и Аз-а е много деликатна. Защото, хем трябва да уважаваме себе си, хем не трябва да сме подвластни на Его-то.
Любов...мисля, че това е разковничето - да даваме и да получаваме.
Смирение и търпение... не примирение.
Прегръдки, поздравявам те за текста! Силно, силно!
:-* |
Re: За прошката
от persa на 07.03.2006 @ 19:20:53
(Профил | Изпрати бележка) | да...,Приятелко!
това са едни мисли, съвсем случайно нахвърляни,
но съвсем не случайни...
Смирение, търпение, любов...
как се получават?как се дават
Разбирането...
Его-то, Аз-ът...
Дано да съм/сме на верен път!
:))
|
]
Re: Път.
от regulus на 06.03.2006 @ 19:52:07
(Профил | Изпрати бележка) | Без прошка няма път? Мдаа...
Скоро обсъждахме Дао... Та щастлив е човекът, следващ пътя си... с прошка! |
]
[Без заглавие]
от Perdita на 07.03.2006 @ 09:01:21
(Профил | Изпрати бележка) http://mariapavlova.net | Един човек, чийто думи често са ми утеха, когато имам нужда от такава, е казал и следното:
"Който желае да твори добро, хлопа на портата; който обича, ще намери портата отворена"...
Дълги години си мислех, че и прошката спада към желанието ни да творим добро - било за себе си, тоест за собствената си душа, било за другите.
Но творенето на добро е еднопосочен акт. А прошката не е - тя е възможна, само ако бъде едновременно поискана и дадена. Тя се ражда от смирението и на даващия я, и на искащия, както казва и copie. Иначе не се получава. Иначе е нещо като свеждане на духовното до: "Как да получа най-голяма полза за себе си, като направя това и това..."
Забелязала ли си колко често свеждаме деня на прошката до разговори за лицемерието? И си мисля, че това не е толкова заради самото очевидно лицемерие в случая (нашето, не на деня - или поне не на сърцевината му), колкото заради страха ни от ритуала. Страхът (неспособността) да обичаме и страхът да простим са абсолютно едно и също нещо. Дори не са двете страни на една и съща монета. "Прощавам ти" и "обичам те" на езика на душата имат абсолютно един и същ смисъл - смирение. Защото егото е нещо много нужно и си има и добрите страни, но любовта не му принадлежи, тя, заедно с прошката, е отвъд него.
Както и "прости ми" и "обичай ме" означават същото смирение...
И тук не трябва да има граници. Ако ги поставим, отново свеждаме духовното до нещо друго. Само че, да не поставят граници могат малко хора. И съм сигурна, че не го правят за себе си, не го правят, за да си отидат един ден оттук, в някакъв си там безбрежен рай или където и да било, с чисти сметки. Правят го, защото не могат иначе. И не съм сигурна, че те са с ранга на светци. (Сигурно знаеш, че ракът е болестта на светците - едва ли е случайно). Едва ли са и само Христос или Буда, или майка Тереза. Просто са хора, които умеят да обичат - и себе си, и другите, и които приемат всичко - и у себе си, и у другите. И нито се тръшкат, че светът им е крив, нито пък се правят на ангели.
Аз самата поставям граници, даа, вече много разширени, но ги поставям...
|
Re:
от persa на 08.03.2006 @ 10:52:25
(Профил | Изпрати бележка) | просто нахвърлях някои мисли...,темата е безкрайна, имам още много път пред себе си в търсенето...
Кой няма?
Поздрав, Пердита!
:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 3
Всичко: 441
Онлайн сега:
