автор: rimy_sun

писмо до човека, който се оглежда само в своето огледало...


Здравей,
от много време те засичам тук и там, но някак съм уморена от разговори, нека просто се подминаваме...Знаеш, че думите се изчерпват след втората реплика, гледаме настрани, правим се на спокойни, измисляме си задължения и пак продължаваме.
И странно е, след толкова срещи, и разминавания, и тръгвания, и връщания...Нали някога запълвах празните ти сутрини?
И си тръгнах, защото беше време.И спрях да те чакам, защото винаги закъсняваше.
И нека продължим да се подминаваме тук и там...аз започнах да се виждам във всяко огледало, а ти продължаваш да гледаш в онова, твоето, което показва само желанията ти...

Пазя си мидичките в стъклена купичка :)