автор: bobi44

отвъд пространствата на сенките
внедрен в апокалиптичен цвят
залезът загася светлината на своята скритост
заплетена във всемирните паралели и меридиани
обитаващи тленния въздух в животите
дишащи полъх ухаен на нощ притаена
в сънните тихи пети на звездите
с тайна в себе си която опазват потрепващи
върху върхове на симетрично беззвучие и мир.