автор: kallin

Червената шапчица, Гъбарко и Златокоска учеха в един и същи клас и бяха приятели. През лятото решиха да спечелят малко пари и си намериха работа към една закусвалня - заедно разнасяха по домовете храна по поръчка. Издокарани и тримата с червени униформи, включително и с червени шапки, приличаха си, дето се казва, почти като три капки вода.
Вървят из гората и си пеят. Не щеш ли, веднъж когато отиваха към дома на бабата на Червената шапчица с поръчаните от старицата питка с масло, шише мляко, хамбургери и понички, тримата приятели срещнаха вълка.
- Леле, както съм прегладнял, взеха да ми се привиждат тройни неща! - рече си горският звяр. Но като приближи децата, визя Гъбарко и се разкикоти:
- Някой да ме ущипе, че сънувам! Това тука да не е Червеният шапчо?... Впрочем - озъби се вълкът, - толкоз по-добре! Вместо едно дете, трички ще изям! О-ха! - и си поглади празния стомах.
- Виждам, че обичаш шегите - отвърна Гъбарко, - но не ни губи времето. Трябва да доставим храната топла и прясна. Друг път с удоволствие ще поиграем.
- Това на майтап ли ти прилича? - зина вълкът.
- Ауу, че воня! - запуши си носа Гъбарко. - А бе, ти миеш ли си зъбите?
- Ей сега ще те изям, нахална мухоморко! - изрева ядосаният вълк.
- Виж какво, Вълчо - намеси се Червената шапчица, - дръпни се от пътя ни, не искаме да те нараняваме.
- Мен?! Да ме наранят три дребосъка?! - вълкът реши да не чака повече и понечи да захапе Гъбарковата ръчичка.
- Ййе-хуу! - нададоха вик Златокоска и Червената шапчица.
Отгде да знаеше горкият лош вълк, че децата посещаваха училищния айкидо-клуб? Златокоска го хвана за опашката и го въртя из въздуха като огромна квичаща торба. След като проснаха вълка по гръб и му вързаха четирите крака със собствената му опашка, тримата малки приятели си приведоха униформите в приличен вид и на забързан ход се отправиха към бабината къщичка - искаха на всяка цена да наваксат пропуснатото време. Добре, че наблизо минаваше ловецът, който, като видя овързания и скимтящ вълк, съжали го и го освободи.
А в това време бабата си хапваше от своята питка с масло и гощаваше децата с малинов чай и понички.
Тук приказката би трябвало да свърши, ако не беше злобният и свиреп вълк. Той с все сила побягна към бабината къщичка. Децата тъкмо махаха на бабата за довиждане, когато лютият звяр хукна към тях, оголил ей такива зъбища. Червената шапчица преметна над главата си поне два пъти по-големия от нея вълк.
- Не бъди егоистка - рече Гъбарко. - И ние искаме да си поиграем!
Подхвърляха пискащия вълк като волейболна топка, додето накрая Златокоска не си премери силата и го запокити високо на едно дърво. Вълкът само дето не замяука от страх!
Бабата, изгубила ума и дума, постепенно се съвзе и отиде да извика по телефона ловеца, полицията, пожарната - когото намери. Впрочем, всички те пристигнаха почти едновременно.
- Грешката е моя - каза ловецът. - Трябваше още първият път да замъкна тоя разбойник в полицията.
Пожарникарите смъкнаха с въже скимтящия звяр, а щом той стъпи на земята, арестуваха го полицаите. Сега вълкът изтърпява присъдата си - шест месеца общественополезен труд, като по цял ден мие чиниите в същата закусвалня, където децата през лятото припечелват по някой лев, разнасяйки храна по поръчка.
А Златокоска, Гъбарко и Червената шапчица? Те си събраха всичките спечелени пари и заедно си купиха летящо килимче. Сега са на почивка и едновременно на гости у принцеса Шехеразада някъде край Арабско море.