автор: desert_fire

desert_fire & Mojsei

Аз слънчев ден с тебе споделих
с надежда от дъгата да сме озарени-
от щедрите ти обещания жадна пих,
но пак стихии ме обгръщат - озверени.
Сама стоя на кръстопът,
а ежедневието тече си сиво,
напомняйки за обещан семеен кът,
разбил се в поведението ти горделиво.

Отне ми милия ни кръгозор
и тегне върху мен умора,
но всеки ден отправям взор
и гледам в преминаващите хора.

Пристигна изтерзан, виновен и сломен-
пустинята те хвърли в разкаяние
и в прошката за общия ни ден,
говориш за предишното ни обаяние.

Доволна съм, че пак си тук-
с цветя за теб е пълен моят двор:
в сърцето ти дочувам позабравен звук,
преплел се с насъбрания позор.

Ела в душата ми и там поспри-
попивам искрените ти сълзи,
с които ще създам зари,
които да поемеш смело ти.

Запазили сме старата си жажда
и тя сега на двамата помага
любов от болка да се ражда,
а тя не ще се повече излага.