Тъмната пещера на забравата,
мракът е нежен като кадифе,
двете солени езера
препълнили се от дните
заплашително стават море
тежка съм,
трудна за изтърпяване,
може би не зная
и до кога, докъде
се простира това някой да ти поеме
истерията и тъгата от болката,
а мракът ме гали, нежен като кадифе,
онзи бряг на който един ден ще поседнем
усмихнати и невинни
и безгрижно по детски ще люлеем нозе,
не го виждам,
не го виждам,
само мракът е нежно гальовен с мене
люлее се образ в очите ми,
препълнени текат дните ми
езерни, с цвят на море..