В твоята прегръдка,като в плен,
аз се сгушвам благодарна-
та всичкото ли щастие за мен
ще бъде в тази нощ омайна?
Моля те,не идвай ти,Зорнице!
Нека си лежим така...
Не грей,послушай ме,сестрице.
Така,прегърнати...до края на света.
Но ето,идва изгревът омразен.
Целувката последна...Той ще стане
и ще си отиде. Денят без него празен
ще е,а нощта-студена.