Ако изобщо има значение,
бих искала да съм обичана,
но не, не от всички,
а от теб
бих искала
във всяка болка и
във всеки хоризонт
да ме имаш
в нервно смачкана мисъл,
във виталност беснееща и
целуващи клоните вечери
да ме имаш
в
астрални черти, кръстосани прави
и остро задраскване,
в предшестващ любов
луд смях, в звездите-
по дяволите
бих искала,
ако изобщо има значение
тая земя да се завърти
по малко по- различен начин,
без обяснения
/не че по принцип ги дава/
и
да ме имаш
в помръкването,
в утринните снежни завивки,
в дневната липса,
в нощния полу-сън,
защото
никак не е за вярване,
но бих искала да спра да живея
без теб
ако изобщо има значение
какво бих поискала,
а го прегъвам в безвремие.