автор: sradev

Настоящето е хаос от бележки и обяснения на някои процеси, стартирали в мен в околността на 1965 година. Тук се намесват и "СИЗИФ" и "таралежчетата" и "30-годишната война"... И уж се отнася до Циклопедията ми, а в същност е пътешествие от врата към врата. Смесват се хора и събития, векове и годишни времена.

Да започна от Оградата.
(Специални благодарности на Исак Паси, който ми обърна внимание на нейното влияние върху развитието)
Оградата е най-възвишеното място в училището. И с времето тя все повече си извисява. Нея година, обаче, прекрачих една по-малка, вътрешна ограда:
Падна се да избираме какъв език ще учиме. Аз исках английски, приятелят - немски и класът избра предимно английски. Тогава директора - "Исус Христос-Косматият нос" каза, че пренася всички желаещи в английската паралелка, а приятелят с още едно германофилно момиче останаха да си правят немска паралелка. И класът реши, че все пак няма да се мести и се преориентираха към немският.
(в същност директора беше цанил учителка по немски и учителка по английски, специални благодарности на директора за наемането на Бистра Алексиева)
Аз съм винаги с тълпата, когато тя е с мене. Когато тя се изметне - намирам си друга тълпа. Така и се преместих в класа на таралежчетата. Там, предполагам, е била същата дилема, но с избор между френски и английски. Дори подозирам, кои са били водачите на двете партии: Той и Тя.

Чудесата на избора. Той не се пренесе във френска паралелка
(а може би такава да е нямало планирана)
и се оказа прав - съвсем трети език би трябвало да е учил. Тя, обаче, е в англоезична страна. Аз и така най-вече пиша на английски
(най-малко грешки правя, благодарение на труда на Бистра Алексиева върху моето изкривено съзнание).
Как улучвахме тогава пътищата си? Като се видя с Оградата ще я питам.
(специални благодарности на Оградата, която миналата година ме спаси от сянката на една вампирка)

В класа на таралежчетата се ориентирах, че моята памет е съвсем изчанчена. Помня цитатим но автоматически си ги преиначавам. Тогава се стреснах и започнах да ги записвам. С времето се насъбраха много и им сковах сандъче, сандъчета, шкафче, шкафчета.. и към 80-та година започнах все по-трудно да се ориентирам в тях.

Мисли, мисли, мисли, стотици хиляди мисли. Трябва да се подредят. Т.е. да се препишат на компютър. Няма кой - това е работа за години. Няма кой друг - в последната година на хилядолетието се заех сам да ги препиша и подредя.
(в момента Циклопедията ми съдържа около 100647 цитата, до половината няма линкове)

Подреждането по теми е бесмислица. Та най-силните от тях рушат всякаква наредба.

Създадох асоциативен речник - четенето стана път. Но единственият път е пак линия.

Подреждах ги в картинки: всяка точка - едно изречение. Но отново връзките ми избягваха.

Търся път през мислите, чрез мислите.

Как да се движиме в океана от мисли, в морето от въпроси, в блатото на фактите?

... ... ...

За какво ви го разказвам това? Защото понякога между две-три изречения се появява мисъл, която я няма в тях, сравнявайки авторите се вижда кой какво премълчава, сравнявайки епохите се вижда кое кога е било забранено, кое кога е било свободомислие.

010306
Варшава