Походка кръшна, снага тънка,
момински устни и коса,
на грейналото слънце завистта!
Такава те видях във утрото на младостта!
Така те помня, винаги чаровна,
и винаги с разпуснати коси,
понякога забравях твойто име,
но винаги със мене беше Ти!
Обичах ли походката ти кръшна?
Сънувах ли моминската снага?
Целувах ли изпръхналите устни?
Заспивах ли със тях до утринта?
Изгрява слънце, утрото златее,
ухае оросената трева,
и ти се къпеш в нея,
и как не искам, и как не искам,
без тебе да се връщам у дома...!