автор: BUL

човешката светиня е крайбрежие
в тъмното
на тихата ни лодка.
душите ни са
сграбчен допир
на отлитаща самотност
от
най-болящото ни щастие
остатък
до неизживяност.

нашата истина са скалите
а чайките
са вестоносци.
пренесли са животите
на океаните
някъде отвъд
в долината на немите кули
прострели отраженията
по-близо до дванадесетия час
отброяващ
стечените облаци
в необятност.

дълбоко пожелаваната лава
която освежава мъртъвци
и островите
незавръщащи
пилеят в листите прозрачни
кръгове:
околността
която ни отдалечава
от мислите
закрепващи ни живи
за този свят
и твърдата му предопределеност
в скалистото рождение
на бреговете ни.