Чичопейче в зимно утро пее.
Вика, пита: "- Пролетта къде е?"
Всички се затъжихме за нея -
с топло слънчице да ни огрее!
Пролетта гласчето му дочува
и на север тръгва да пътува.
А пред нея, по поля и жици,
вестоносци са цветя и птици.
Първо цъфва бялото кокиче -
него пролетта го най-обича.
После по полета и чукари
грейват златожълти минзухари
и зюмбюл, и алена иглика -
като пламък от земята блика.
Морни сиви жерави високо
литват във небето ведрооко.
Мерне ли се жълтата авлига,
значи вече пролетта пристига.
Щом пък кукувичката закука,
значи вече пролетта е тука!