Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 555
ХуЛитери: 3
Всичко: 558

Онлайн сега:
:: pastirka
:: melange
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
раздел: Разкази
автор: fightingone

"Вашите деца не са Ваши деца. Те са копнежът на живота по самия него!"
Халил Джубран


Тя разтваря две малки ръце и казва: "Мама е дошла! Мамо!" Следва необичайна прегръдка. Необичайно е две толкова малки ръце да те прегърнат. Едно толкова малко телце да се притисне до теб. Да се смеете заедно. Да вършите щуротии, да говорите на смешен език, да задавате въпроси без отговор и отговори без въпрос. Чудото се случва лесно, когато ръзтъркаш сънени очи и извикаш: "Слъ-ъ-ъ-ън-ч-о-о-о-о!". Слънчо винаги надниква от облака. Винаги. Вечер тъгувате без него. Вярвате, че утре, когато разтъркате сънени очи отново и го повикате, той ще се появи. Тъжни сте, когато навън вали. Нещата са лесни и постижими, и чудесни чуеш ли двете малки боси крачета да тупат по пода. Питаш се как си живял досега без тях. Без сълзите на двете очички-звездички. Без топлите мили ръчички. Без миризмата, ах, без уханната миризма на заспало дете. И без хиляда и едно: "Защо?". Как си живял?

Колко лесно губим връзка с чудесата, които ни обгръщат!


Публикувано от railleuse на 28.02.2006 @ 13:11:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   fightingone

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 13


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
134 четения | оценка 5

показвания 31068
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън..." | Вход | 9 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 28.02.2006 @ 14:04:03
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
В играта -
доброволното усамотение
на Малък бог...
Разделяш неразделното.
Приемаш привилегията да създаваш
от моята вселена
личния си безпорядък,
в който мисълта ти
проумява същностите
и обяснява начина,
по който нещо в мен
от раждането ми
те е обичало...

Много ме зарадва текста ти! Струва ми се, че никога не съм имала глас, за да извикам достатъчно силно Слънцето за себе си, но виж, за сина си...Бих викала на всички смешни езици : )


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от Den i nosht на 28.02.2006 @ 14:23:25
(Профил | Изпрати бележка)
Как си живял?


!:) ..и докато ги отглеждаш знай,

че не правиш това за себеси, а за тях..


!:)

Поздрав!:)


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от atinasa на 28.02.2006 @ 15:15:00
(Профил | Изпрати бележка)
моята оценка е google! само една майка може да разбере защо... и аз често се питам как съм живяла без всичко това, и как има хора, които живеят без него и дори се борят с него... що за свят объркан...
блгодаря ти!:)


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от Rossa на 28.02.2006 @ 15:18:58
(Профил | Изпрати бележка)
А колко бързо порасват, не е истина!:) Затова е ценен всеки миг с тях...

Прекрасен текст!


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от Marta на 28.02.2006 @ 16:50:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Хубав текст. Така е - децата са голямо щастие.
:)


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от Paisa (paisa@abv.bg) на 28.02.2006 @ 18:09:01
(Профил | Изпрати бележка)
Дано успеем да запазим детето у децата си.

И у себе си.

Поздрави за мотото и съдържанието!!!


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от Ray (bdoych@abv.bg) на 28.02.2006 @ 18:23:34
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам такива текстове! :)


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от RAD72 на 28.02.2006 @ 19:14:14
(Профил | Изпрати бележка)
Не се разчувствам лесно, но ти успя ... Живеем в една голяма лудница където чувствата от ден на ден стават все по-излишни и ненужни, а как не разбираме, че това е истината - любовта !


Re: Нашите деца ни преобръщат с по-хубавата страна навън...
от libra на 04.03.2006 @ 12:05:25
(Профил | Изпрати бележка)
почитания за този текст fightingone