автор: Alba

Обичам да общувам с куфари, а това е трудна и нелека задача.
И ще ви кажа защо! Интересни са ми с малкото щастие, което носят в себе си през времето, а то е пълно с въпросителни и многоточия.
Вземете например, пътуващите куфари! Те тръпнат за пръстите, забравили докосването на очакването.
А какво да кажа за стоящите куфари в магазините? Те очакват стопаните си, за да им подарят заципеното си време, пазено за тях. Те пък тръпнат в надеждата, че ще съберат всичките дрехи от гардеробите на пътуващото човечество.
Но има и едни куфари, които особено много обичам - това са, забравените или изхвърлените на таваните и в мазетата. Приличат ми на мумии. Тези куфари пазят спомени и ревниво бдят над съдържанието си. Така и аз пазя тази моя малка тайна - обичта си към общуването с куфарите