автор: ole72

А бях тайфун.Сега съм малко слънце,
понякога през дъжд, но в ураган
не съм вилняла-яростно и дълго,
от времето, когато бях вулкан.

Не бях щастлива в огнения вятър,
заровил в мен бунтовния си плам,
бях искрена, но се оказах театър,
на страстите, със дързост-океан.

Когато се събудих в светлината,
пораснала, но крехка проумях,
дори и малко слънце на земята
е по-добре от ураган от прах.