автор: EtZeV

Две празни черни дупки,
две угаснали слънца
и поглед вперен в мрака
търкулва се една сълза.

Седи на стола в тъмнината
гледа, а не вижда светлина
пробягват спомени в главата
търкулва се поредната сълза.

И вперил поглед в огледалото
разглежда призрака на свойто Аз
безмълвно си говори с тишината
и чака той последния си час.

Добро и лошо - всичко отминава
несгодите и хубавите дни
Човекът, Който Няма Вяра
загубил сам себе си в несбъднати мечти.